Библията твърди, че е завършеното, съвършено и непогрешимо откровение идващо от Бог, Който е създал небето и земята (Псалом 115:15, Исая 37:16, Деяния 14:15) и е направил всичко видимо и невидимо (Колосяни 1:16), но доколко можем да сме сигурни, че Библията е исторически достоверна? Какъв е шансът да се е дописвало или махало през вековете? И ако можем да й се доверим, не трябва ли да разберем какво казва Бог за това къде ще прекараме вечността?
Библията е уникална сред всички книги в света и нейното послание е обединено в 66 книги. Тя е написана от над 40 различни автори, от които овчари, царе, свещеници, учени, рибари и пророци, в период от над 1500 години, които обаче говорят за един единствен божествен план и които сочат към Един, Месията, Исус Христос, Божият Син, Който се роди от жена, в човешка плът, живя съвършено покорен живот и даде Себе си принос за грях, за да има вечен живот всеки, който вярва в Него (Йоан 3:16, Галатяни 4:4-7, 2 Коринтяни 5:21).
- Как знаем, че Бог е написал Библията?
Отговорът вече ни е даден в Библията.
Второзаконие 18:20-22:
„20. Но пророк, който дръзне да говори от Мое име, каквото Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да умре.“
21. И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем думите, които ГОСПОД не е говорил?
22. когато някой пророк говори от името на ГОСПОДА и словото не стане или не се изпълни, това е слово, което Господ не е говорил; пророкът го е говорил самонадеяно; да не се боиш от него.“
Много религии имат книги, които твърдят, че са от Бог, но само Библията съдържа изпълнени пророчества. Изпълненото пророчество е солидно доказателство, че Бог е божественият Автор. Пророчествата се срещат както в Стария, така и в Новия завет, където се твърди, че “така казва Господ” над 3,800 пъти.
Уникална сред всички книги писани някога, Библията с точност и в детайли предсказва конкретни събития, много години, понякога векове, преди да се случат. Приблизително 2,500 пророчества се появяват на страниците на Библията, около 2,000, от които вече са се изпълнили до най-малкия детайл, без нито една грешка. Останалите около 500 се отнасят за бъдещето.
Шансът всички тези пророчества да се изпълнят случайно без грешка е по-малък от 10 на степен 2,000 (тоест, 10 с 2000 нули написани след това)!
2. Библията е също и историческа книга, чиито твърдения се доказват като верни с всяка археологическа находка
Пример 1: Хетейците
Критиците твърдят, че хетейците (Битие 15:20, Изход 3:8, Иисус Навиев 1:4) са митични хора, но в края на 19-ти век, паметниците са открити от Уилям Райт, доказващи, че тези хора наистина са съществували. Библията отново се оказва права.
Пример 2: Пилат Понтийски
Много учени се съмняват в съществуването на Пилат Понтийски през цялата история. Всичко се променя през 1961 г., когато д открито парче варовиков камък, на което е изписано името „Понтий Пилат“. Италиански археолог, д-р Антонио Фрова, се натъкна на това откритие при разкопки на древен римски театър в Кесария, Израел. През 2018 г., археолозите идентифицират и пръстен от медна сплав на 2000 години, носещ неговото име.
Пример 3: Исая и свитъците от Мъртво море
Свитъците от Мъртво море са едно от най-големите открития в съвремието. Преди това откритие от 1947 г., много скептици поставят под въпрос копията на Исая в Стария завет. Скептиците казват, че книгата е била променяна и преработена от хората през вековете. Едва когато учените датират Великия свитък на Исая (един от оригиналните седем свитъка от Мъртво море, намерени през 1947 г. в пещерите на Кумран), те откриват книгата с удивителната точност на Исая. Копието на свитъци от Мъртво море на Исая датира 1000 години преди копието, притежавано преди това.
3. По какъв начин Бог е предал словото Си?
Бог не е написал Библията, както ние пишем писмо. Той използва двама автори – човекът воден от Святия Дух.
2 Петрово 1:21
„. . . защото никога не е идвало пророчество по волята на човека, но Божиите хора, са говорили, движени от Святия Дух.“
Този стих ни казва, че Бог, Светият Дух е „движил“ човешките автори да напишат Библията. Гръцката дума за „дживи“ идва от коренната дума phero, което означава „да нося“, или „да донеса“. Това означава, че Святият Дух е „придвижил“ хората. Той кара хората да пишат това, което Той иска да напишат. Различните книги на Библията са имали различни автори, които са използвали свой собствен стил, език и граматика, но Святият Дух ги е „носил“ в тяхното писане. Това, което са написали, е това, което Святият Дух е искал да бъде написано. Ето един пример:
Деяния 4:25
„Ти говори чрез Святия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се вбесяваха езичниците и народите намисляха суети?“
4. Писанията са боговдъхновени.
2 Тимотей 3:16
„16. Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата,“
Думата „вдъхновен“ идва от гръцка дума, която означава „боговдъхнати“. Това означава, че Бог „вдъхна” думите, които трябва да бъдат написани. Той е написал всичките 66 книги, всичките 1189 глави и всичките 31 173 стиха от Библията. Това е лесна задача за един всемогъщ, всезнаещ Бог. Той не е като нас – не се уморява (Исая 40:28) и не спи (Псалм 121:4). Той не лъже (Числа 23:19)! Ето защо можем да вярваме на написаното от Него.
Новият завет е написан от апостолите, които са равни на старозаветните пророци (Ефесяни 3:5; 2 Петрово 3:2). И старозаветните и новозаветните пророци са били подтикнати от Святия Дух да напишат това, което Бог иска да бъде написано. Апостол Йоан е последният жив апостол, написал по-малките послания и Откровение (последната книга в Библията).
5. Човекът прави грешки. Бог не греши.
Ислямът твърди, че Коранът е вдъхновен от Бог. Ясно е обаче, че не е така, тъй като имаме много примери за неточности и отклонения. Например, Коранът предполага, че човешкият плод е резултат от „сперма“ (без споменаване на яйцеклетка), която се превръща в „съсиреци от втвърдена кръв“, която след това се превръща в кости, по-късно покрити с плът (Сура 23: 14). Това описание за развитието на плода е далече от истината, както вече знаем днес.
Коранът, също така, има непреодолим проблем при обвиняването на християните, че вярват в неща, които те не вярват. Например, Коранът учи, че християните вярват, че Троицата е Отца, Майката (Мария) и Синът (Сура 5:73-75, 116). Коранът също казва, че християните вярват, че Бог е правил секс с Мария, за да създаде син (Сури 2:116; 6:100-101; 10:68; 16:57; 19:35; 23:91; 37:149-151; 43:16-19). Ако Коранът е наистина от Бог, тогава той поне би трябвало да може точно да съобщава какво вярват християните.
Също така, книгата на Мормон е почитана от милиони мормони по света. Твърди се, че тя е непогрешимо откровение от Бог, дадено на Джоузеф Смит от ангел Господен. Който и да е съставил разказа обаче, прави много грешки (човек се изкушава да каже, че е изпаднал в кома). Например, в Алма 7:10 се казва, че Исус Христос е роден в Йерусалим. Но, както всяко дете в училище знае, Господ Исус Христос е роден във Витлеем“ (Михей 5:2; Матей 2:1). Божият Дух не прави подобни грешки.
Отново, според Книгата на Мормон, човек на име Нефи използвал „компас“, за да намери посоката си през шести век пр.н.е. (1 Нефи 16:10; 2 Нефи 5:12). Добре известно е, разбира се, че компасът не е бил използван поне хиляда години след раждането на Христос. Това е критичен анахронизъм в „свещената“ книга на мормоните.
Джоузеф Смит-младши също учи, че на Луната живеят хора. Според Смит те са били високи шест фута, облечени като квакери и са имали живот от хиляда години (Huntington 1892, 263). Бригъм Йънг, наследникът на Смит, когато го попитали по този въпрос, се съгласява, предполагайки, че такива същества са живеели и на слънцето (Young 1854-75, 271).
6. Библейската точност е безупречна.
За разлика от всяка друга книга твърдяща, че идва от Бог, светите автори на библейските записи никога не са направили и една грешка. Техните произведения се характеризират с остра като бръснач точност и пълна хармония с науката, която не може да се обясни по никакъв друг начин, освен че са били водени от Святия Дух.
Първите две глави на Библията съдържат божествените записи за началото на Вселената, включително Земята и нейните обитатели. Въпреки че е написана преди 3,500 години, в този разказ няма нито една сричка, която да е в противоречие, с който и да е доказан факт от науката. Всяка книга по астрономия или наука за Земята, написана преди петдесет години, вече е остаряла, но Библията е фактически безупречна.
Мойсеевият разказ твърди, че Вселената е имала „начало“ (1:1), което е напълно съвместимо с Втория закон на термодинамиката. Сравнете това с вавилонския запис за сътворението, известен като Enuma Elish, който утвърждава вечността на материята (Pfeiffer 1966, 226).
Записът на Битие (първата книга в Библията) потвърждава, че творческата дейност е приключила в края на шестия ден (Битие 2:1-3). Науката казва, според Първия закон на термодинамиката, че днес нищо не се създава.
Не по-малко от десет пъти Битие потвърждава, че биологичните организми се възпроизвеждат „според своя вид“. Трябва да отбележим, че съвременната псевдо наука (т.е. теорията на еволюцията) зависи от схващането, че в миналото организмите са се размножавали според своя не-вид, мутирайки от звездна прах, в риба, в маймуна, в човек. Библейският разказ, обаче, е в пълна хармония с известните закони на генетиката
Преди около 3,500 години, Библията заявява, че земята е окачена „на нищото“. (Йов 26:7) Това се е различавало значително от митовете, които описват земята като плаваща по вода или носена от гигантска костенурка. Около 1100 години след написването на книгата на Йов, хората продължават да вярват, че земята не може просто да виси във въздуха; трябва да има нещо, на което да лежи. Само преди триста години, през 1687 г., Исак Нютон публикува своята работа за гравитацията и обяснява, че Земята се държи в орбита от невидима сила. Този научен крайъгълен камък потвърждава това, което Библията е казала преди повече от 3,000 години.
6. Колко надеждни са ръкописите?
Критиците винаги търсят нови начини да атакуват Новия Завет и неговата надеждност. Мнозина казват, че не е надежден като исторически документ, въпреки че днес притежаваме над 25,000 ръкописа на латиница, етиопски, славянски, арменски, от които над 5,600 гръцки ръкописа, което е повече, отколкото имаме от работата на Омир, Платон, Лукреций и Аристотел.
Нещо повече, количеството на новозаветните материали поставя в неудобно положение други творби на античността – след Новия Завет, най-голямо количество ръкописи има Омировата „Илиада“, от която днес съществуват по-малко от 650 гръцки ръкописа, някои, от които са доста откъслечни. Достигнали са до нас от втори и трети век след Христос и от следващите векове. Това говори за промеждутък от около хиляда години, предвид, че Омир съчинява своята епическа поема около 800 години преди Христос. С други думи, свидетелството на ръкописите в полза на Новия Завет е зашеметяващо, когато се съпостави с други уважавани творби от древността („Случаят Христос“, 2003).
Освен това, Библията има това, което се нарича „свободно разпространение“. Какво означава това? Това означава, че е много малък шансът, дори невъзможен, да бъде подправена. Защо? Защото имаме различни хора, преписващи от Писанията, от различни географски локации, което означава, че ако някой тръгне да добавя нещо или случайно направи грешка, ще се разбере, когато се сравни с хилядите други ръкописи. Например, ако някой в град Ефес реши да дописва или маха нещо от Словото, сравнявайки го с други ръкописи от други градове, ще стане ясно, че е имало опит за промяна.
Няма друга религиозна книга, където „свободното разпространение“ може да се види.
В допълнение към това, Новият завет е около 99,5% текстуално чист. Това означава, че вариантите са граматически и второстепенни, които са се появили в преписите с течение на времето, но не е имало промяна в учението или доктрините. Това трябва да ни даде увереност, че следваме истинските учения, предадени от Исус и апостолите.
Заключение: Можете да се доверите на Библията! И ето един важен момент: ако Библията е надеждна по стотици въпроси, които могат да бъдат проверени, защо да не й се доверим по въпроси в духовната сфера като изкуплението на човека от греха чрез вяра по благодат само в Христос?
Библията (Канонът) приключва със следните думи в Откровение 22:18-21:
„18. Предупреждавам всеки, който слуша пророческите думи в тази книга: ако някой добави нещо към тях, на него Бог ще добави напастите, описани в тази книга.
19. Ако някой отнеме някои от думите на пророчеството в тази книга, Бог ще отнеме неговия дял от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.
20. Този, който свидетелства за всичко това, казва: „Да, аз скоро ще дойда.“
Амин! Ела, Господи Исусе!
21. Благодатта на Господ Исус да бъде с всички.“
На Него да бъде слава вовеки.
Bulgarian 
English