Тези, които приемат позициите ЗА-живот и ЗА-избор, правят това от фундаментално религиозна гледна точка. Мнозина в този ожесточен дебат заявяват, че техните разбирания не са мотивирани от каквато и да е форма на религия и споделят своята „неутрална“ позиция.
Подобно твърдение на повърхността изглежда вярно, докато не проверим, че позициите ЗА-живот и ЗА-избор не са просто за това кой може да крещи по-силно или да бъде по-посветен на своята кауза. Претенциите на всяка страна предполагат възглед, както и основа за етика.
Какво е човешко същество? Как трябва да се отнасяме към другите човешки същества? Животът има ли присъща морална стойност и ако да, откъде или от кого идва? Християнинът отговаря, че Триединният Бог е Създателят на целия живот и че ние (включително нероденото дете) сме създадени по Негов образ. Той осъзнава, че същият този Бог ни дава самосъзнанието за това как трябва да се отнасяме един към друг, сочейки към Божия закон, който ни заповядва да не убиваме.
Това са същите въпроси, на които секуларистът или атеистът ЗА-избор предлагат отговори. Това, което се различава, са не само отговорите, но и последиците, които произтичат от начина, по който отговаряме на тези въпроси. Но въпросът е, че нито една позиция не е нерелигиозна. Този, който е ЗА-избор, просто го мотивира вярата му от еволюционна гледна точка, която предполага естествения свят като върховен. Следователно няма Бог, няма абсолютни стандарти за морал и няма аргументи защо не трябва да разкъсаме децата си на парчета в името на удобството. Отново е важно да се вземат предвид последиците. И двете страни излагат идеология, която представлява социален ред.
За привържениците на живота фаталната грешка идва в отричането или временното отхвърляне на нашите религиозни предварителни ангажименти, за да изглеждаме „ненападателни“. Вместо това ние спорим прагматично, като говорим за негативните последици от аборта, тъй като той е свързан със здравето на жената, или научната сигурност, която демонстрира, че животът започва при зачеването. Колкото и важни да са тези аргументи, мнозина от страна на ЗА-избора вече ги приемат и въпреки това те запазват позицията си. Това често озадачава християните, които не могат да разберат защо все още биха могли да отстояват позициите си.
Причината е, че подобни доводи са неефективни при справянето с това, което в крайна сметка е сърдечен проблем, което ще рече, дълбоко задържан религиозен ангажимент към волята на човека като абсолютния авторитет, който не може да бъде докоснат. То е отвъд доброто и злото и не се намира под трансцендентния закон. До такава позиция не се стига чрез научно изследване или интелектуално осмисляне. Това е позиция на бунт срещу Бог и следователно е плод на грешно сърце, помрачено сърце, симптом, че си син или дъщеря на Адам. Те са доказателства, че някой е в плът, враждебен на Божия закон и наистина неспособен да му се подчини.
Матей 15:18-20
„18 А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека.
19 Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.“
Следователно отговорът на тази главоблъсканица не е да отричаме християнските си ангажименти като привърженици на живота, а по-скоро да се утвърдим в тях и да говорим за проблемът на сърцето изявявайки истината в Словото, а не да апелираме към падналия интелект с нашите умело измислени аргументи.
Евангелското послание е Божията сила за спасение и единствената надежда. Това е покана за мъжете и жените да напуснат греха и да приемат Господ Исус Христос за техен личен Спасител. Ние не печелим тази битка без Божието Слово, но вместо това виждаме победа, докато стоим върху истинността на нейното съдържание и, ако Господ пожелае, ще продължим да виждаме още животи, запазени в процеса.
Bulgarian 
English