Категория: Събития

„Забелязах, че всеки, който е за аборта, вече е роден. – Президент Рейгън

„Каузата за живота е най-важната кауза на нашето време и тази борба между Евангелието на живота и културата на смъртта ще определи съдбата на човечеството.”

– Питър Гарет, член на Камарата на представителите на Австралия

„Абортът в Съединените щати е фундаментално расистки. Planned Parenthood е основана от подкрепящ KKK, възхищаващ се на Хитлер евгенист, който стартира „Проекта за негри“, за да ограничи раждаемостта на чернокожите. Днес около 75% от клиниките за аборти са в малцинствени квартали и черните жени представляват изключително непропорционален брой аборти.

― Деби Ванденбум, съпруга, майка и защитник на жените, децата и децата преди раждането.

На 24 юни 2022 г. Върховният съд в Америка отмени Роу срещу Уейд с вот 5-4, закон приет през 1973 г., който е довел до убийството на над 60 милиона американци за последните 50 години. Това е едно историческо решение чакано от мнозина и считано за неосъществимо само до преди няколко години. Как започва всичко и как въобще се е стигнало до този масов геноцид?

Сара Кливланд, специалист в акушерство и гинекология: Когато казвам на хората, че няма медицинска причина за аборт, хората често повдигат въпроса за извънматочна бременност. Дори добронамерени, загрижени за живота хора повдигат това. Те не знаят как да отговорят и поради тази причина могат да кажат, че са „за живота“ с изключения“. Това е вратичката, която про-аборт активистите искат да прокарат в съзнанието на хората, за да постигнат целта си – аборти без ограничения и без извинение. Ако искаме да премахнем злото на аборта, бихме направили услуга на себе си, за да разберем по-добре какво е (и не е) извънматочна бременност и как е свързана с аборта.

В продължаващия дебат за абортите между движението за избор и про-живот групите, има конкретни теми и спорове, които непрекъснато възникват.

През последните седем десетилетия от 1953 г., откакто абортът е легален в България, привържениците на живота затвърдиха своята опозиция срещу абортите. Гледката на движението за живот е опозорена от основните медии, но посланието продължава да се носи от про-живот активисти.

Римокатолическите, както и православните Библии имат между 8-13 книги повече в Стария завет, в сравнение с протестантските Библии. Тези книги се наричат апокрифни или девтероканонични. Думата апокриф (гр. απόκρυφος) означава „скрит“, докато думата девтероканон (гр. δεύτερος κανόνας) означава „втори канон“ и се отнася до онези, които се представят за свещени, но действително не са боговдъхновени, и не са били приети за канонични от евреите.

Апокрифните, или девтероканоничните книги, са написани главно във времето между Стария и Новия завет. Апокрифните неканонични книги са написани след приключване на пророческата ера при Артаксеркс и затова не са включени в еврейския канон.

Когато започваме още една година, перспективата за формиране на цели може да изглежда обезсърчителна. Много неща се борят за нашето време и внимание. Чувстваме се привлечени в множество посоки предвид настоящите ни предизвикателства, изисквания и отговорности. Изминалата година разтърси решимостта на мнозина. Ето защо е важно не само да разсъждаваме върху решимостта на гигантите във вярата, които са дошли преди нас, но и върху решимостта на самия Бог.

През юни, миналата година, Европейският парламент прие доклада на Матич, който призовава абортите да се превърнат в универсално право и да се намали възражението по съвест. Резултатът от такива и други подобни действия е катастрофален – в световен мащаб, са направени 42,6 милиона аборта за 2021г, съобщава Worldmeter.info, който в реално време измерва данни за глобални явления от всякакъв вид.

България – първа в ЕС по регистрирани аборти. Всеки месец над хиляда българки умишлено премахват детето си с аборт по желание, без наличието на медицински причини, съобщава БГНЕС (2020), позовавайки се на данните на Националния център по обществено здраве и анализи.

Историята на България показва, че през 1948 г., когато не е бил извършен нито един аборт, в страната са проплакали за първи път 176 хил. деца. За сравнение родените бебета през 2019 година у нас са едва 61 хил.

Проливането на невинна кръв не е тривиален въпрос за Бога на Библията. Всъщност то е изброено сред няколко неща в Писанието, които Господ мрази (Притчи 6:16-19). Бог е Бог на справедливостта и справедливостта означава да не убиваш невинните. От самото начало е писано, че  „6. Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека.“ (Битие 9:6).

В съвременните вярващи среди има списък с одобрени грехове, които пасторът може да критикува открито, без да се страхува, че хората ще се разбунтуват. Помислете за расизма. Това е лесен грях за проповядване, защото почти всички хора в нашата култура вече са съгласни, че това е нещо лошо. Но неща като бруталното убийство на неродени бебета не са в този списък. В случая на аборта и хомосексуализма, те дълго се стремят да говорят за „любов“ и нуждата да разберат онези, чийто грях ги е оставил с разбито сърце. Те обаче няма да говорят за виновността на грешника и за срама на подобна практика, нито да осъдят основното, че това е против Божията воля. Много пастори днес просто се срамуват от думите, които Светият Дух е вдъхновил, когато става въпрос за справяне с неща, които Библията нарича унизителни страсти. Разбира се, те потвърждават библейската непогрешимост и дори авторитета на Свещеното писание, но на практика са в пълно съгласие с бунтовния свят, който нарича този вид говор „език на омразата“.