Страхливци, които толерират жертването на деца

В съвременните вярващи среди има списък с одобрени грехове, които пасторът може да критикува открито, без да се страхува, че хората ще се разбунтуват. Помислете за расизма. Това е лесен грях за проповядване, защото почти всички хора в нашата култура вече са съгласни, че това е нещо лошо. Но неща като бруталното убийство на неродени бебета не са в този списък. В случая на аборта и хомосексуализма, те дълго се стремят да говорят за „любов“ и нуждата да разберат онези, чийто грях ги е оставил с разбито сърце. Те обаче няма да говорят за виновността на грешника и за срама на подобна практика, нито да осъдят основното, че това е против Божията воля. Много пастори днес просто се срамуват от думите, които Светият Дух е вдъхновил, когато става въпрос за справяне с неща, които Библията нарича унизителни страсти. Разбира се, те потвърждават библейската непогрешимост и дори авторитета на Свещеното писание, но на практика са в пълно съгласие с бунтовния свят, който нарича този вид говор „език на омразата“.

Марк 8:38
„Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.“

Божиите мъже не бива да взимат пример от нечестиво, прелюбодейско поколение относно начина, по който се отнасяме към тези неща. За съжаление, за много пастори днес това до голяма степен е така. Те ограничиха коментара си по темата за абортите до една проповед на година.

 Когато говорят за аборт, желанието им е да бъдат възможно най-нежни и любезни от страх да не отблъснат жените, особено жените след аборта, с осъждение. Макар и добронамерено, това води до смекчаване на езика в опит да бъдем по-известни  „за какво са, а не срещу какво са“. Те ще кажат неща като: „жените, които са абортирали децата си, вече знаят, че са грешници, нямат нужда християните да им казват това! Те трябва да знаят, че Бог ги обича, въпреки това, което са направили.” Като човек, който е прекарал часове в служба пред клиники за аборти, мога да ви кажа, че голям брой жени, които се появяват, за да платят на касапин, за да убие бебето им, твърдят, че познават Исус и са напълно убедени в „Божията любов“. Това действа като оправдание защо го правят.

 Те всъщност са толкова самозаблуждаващи се, че вярват, че могат да убият собствените си деца, защото са били научени, че Бог така или иначе просто ще им прости (Представете си, ако майките прилагат същите тези разсъждения към новороденото си). Проблемът не е любовта към Бога, проблемът е фалшивото евангелие на себелюбието, което поставя автономията на падналото създание над авторитета на разкритата Божия заповед. Божият закон не е поредица от „предложения“, а заповеди. Ето защо, когато проповядваме Евангелието, заповедта е, че грешниците трябва да се покаят. Призивът за идване при Христос предполага нарушаването на Божия закон и необходимостта от обръщане от греха (Римляни 3:19). Исус е любящ Спасител, но той е Спасител, който ни спасява от греха. Грехът е беззаконие (1 Йоан 3:4).

Ето защо е любов да казваме на хората, че са грешници и че презумпцията за Божията доброта не прави нищо повече от натрупване на гняв за тях (Римляни 2:5). Библейските примери за Исус ни казват много ясно, че той се изправи срещу грешниците, като им даде да се разбере, че е готов да понесе бремето им. Трябва да вземем нашите насоки от самия Господ, който предлага Живот, като назовава прегрешенията:

Йоан 4:16-18:

16. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18. защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казалa”

Друга причина пасторите да стоят настрана да говорят библейски относно абортите е, че казват, че искат да се занимават с Евангелието, а не с „политика“. Тяхното послание е съкратено, лично благочестие, което държи прилагането на праведноста извън публичното пространство, защото „ние сме граждани на небето“ и в края на краищата Христос казва, че неговото царство „не е от този свят“. Ако последните няколко десетилетия ни показаха нещо, то е, че когато Библията се превръща само в църковна книга, Божиите стандарти на морал се прилагат само в семейството и в църквата. Когато това се случи, действията на вярност като проповядване на Евангелието извън абортите и държане на знаци, които разкриват същите безплодни дела на мрака, са етикетирани от тези мъже като радикален активизъм, който се стреми да заплете Евангелието с политиката. Тук трябва да напомним, че най-ранната християнска изповед е: Исус е Господ. Не се заблуждавайте, това твърдение има политически последици. Докато Божието Царство не напредва чрез принуда или с меч (Матей 26:52), то напредва чрез провъзгласяването на истината, която е Божията сила за спасение (Римляни 1:16). Християните трябва да използват Меча на Духа във всяка сфера на живота и във всяка сфера на власт, точно защото Христос има цялото господство като Върховен Управител над всички (Колосяни 1:16-20). Това е Цар, Който се интересува точно толкова от справедливостта, колкото и от спасението (Исая 42:1). На земните царе е заповядано да се вслушат в Словото Му (Псалм 2:10-11). Всички народи са съдени от Него (Псалм 110:6). Ето защо, когато извършват отвратителни практики като принасянето на собствените си синове и дъщери на фалшиви богове, той ги прогонва от земята (Левит 18:21, 25). Невъздържаното убийство на неродените е също толкова национална криза, колкото и индивидуален морален провал. Всяко общество като нашето, което се бори за такова зло, е отговорно и трябва да падне  пред Бог в най-дълбокото място на покаяние.

Как става така, че заемането на позиция срещу най-голямото културно зло, пред което е изправена църквата днес, е етикетирано като нищо повече от политически активизъм? Приемането и празнуването на аборта и по този начин състоянието на нашата нация може да бъде проследено до общ източник, за да се идентифицира проблемът. Имаме слабо ръководство и по-специално слаби мъже, които заемат нашите амвони. Има верни, които ще говорят и ще гърмят с гласа на пророк. Въпреки това, по-често срещаната ситуация е тази на блато, което се нуждае от пресушаване, защото е изпълнено със смрад на страхливци, които искат да се оправдаят, като наричат ​​жертвоприношението на детето „политически въпрос“. Ето защо те използват думи и говорят нежно за това, което Бог нарича мерзост.

 Въпреки това, ние трябва да говорим истината и да разобличим това, което Бог мрази с надеждата, че ще възстанови грешниците. Когато амвоните са слаби, беззаконието в Божия дом и в културата изобилства. Когато солта не е солена, нещата се развалят. Когато светлината е неразличима от тъмнината, всичко е погълнато от нощта. Нека не продължаваме да се връзваме на лъжата, че не можем да говорим авторитетно за тези неща, и да действаме последователно, като подхващаме тази кауза библейски. Нашият Господ вече ни е дал разрешение за това.