Какъв е смисълът на живота?

Най-големият въпрос в живота

Често, когато обсъждаме концепцията за философия, рано или късно някой в ​​дискусията ще повдигне най-важния от всички въпроси: Какъв е смисълът на живота?

Това отчасти се прави на шега. В „Пътеводител на галактиката на стопаджия“ на Дъглас Адамс героите се натъкват на стремеж да открият отговора на „Животът, Вселената и всичко“. В крайна сметка отговорът, до който стигат, е „42“.

Въпреки че Адамс сатиризира концепцията за опит да дешифрира смисъла на живота, темата изисква сериозно обмисляне. Въпросът е валиден, защото отговорът има много последици за живота на човек.

За тези, които никога не са имали възможност да изучават философия, може да е полезно да имат кратък пример за концепциите, които философите разглеждат. Има спор дали тези три клона са достатъчни, за да обхванат всички съображения на философията.

Въпреки че независимото изследване на философията ще разкрие алтернативни теории за способностите и съдържанието на философията, различните въпроси, които вълнуват дълбоките мислители в продължение на хилядолетия, обикновено могат да бъдат групирани в три основни категории.

Метафизика

Метафизиката звучи като научна фантастика за непосветените, но това е легитимен клон на философията. Метафизиката съдържа най-големите по обхват и най-космическите въпроси, които философите обсъждат.

Въпросите в тази категория включват: Има ли Бог? Какъв е смисълът на живота? Откъде идват хората? Какво е определението за човек? Каква е целта на Вселената? Какъв е произходът на живота и материята? Какво е реалността?

Метафизиката е най-малко непосредствена от философските теми, но последствията от нейните идеи са най-широко разпространени в своето въздействие. Начинът, по който човешкото същество гледа на вселената, в която участва, има много общо с това как той или тя живее ежедневно. Отговорите на видовете въпроси, които се вписват в тази категория, помагат при откриването на целта на живота.

Епистемология

Как човек знае това, което знае? Това е крайната грижа на дисциплината епистемология. Терминът произлиза от гръцката дума за „вяра“.

Философите, които изучават този клон, трябва да попитат: Какво е истината? Как се определя истината? Има ли такова нещо като истина? Каква е ролята на възприемането на истината от човека? Може ли нещо наистина да се знае? Какво означава изобщо да знаеш нещо?

Въпреки че този клон все още се занимава с много абстрактни идеи, той е по-подходящ за ежедневния живот, отколкото много метафизични теми изглеждат на пръв поглед. Източникът на истината засяга всичко, в което човек вярва, включително мислите му за смисъла на живота.

Етика

Последният клон е най-очевидно свързан с ежедневието на обикновения човек. В този момент всеки е истински философ, независимо дали го знае или не.

Има само един въпрос, зададен от този клон: Какво, ако има нещо, трябва ли да направим?

Целта на етиката е да определи правилното поведение. Ако човек е разгледал метафизични понятия и е стигнал до определено заключение, това непременно ще повлияе на мнението му за това как може да се намери истината.

Ако едно човешко същество е стигнало до заключения по метафизични въпроси и има мнение за това къде може да се извлече истината, той или тя трябва да разработи система за решаване какво да прави с тази информация.

Етиката се наблюдава най-лесно, когато човек е изправен пред дилеми. Когато са изправени пред избор, хората разкриват своите ценности, своя източник на истина и основните си вярвания за своето място във Вселената.

Когато се опитва да определи целта на живота, човек трябва непременно да приведе поведението си в съответствие със своите вярвания. Точно това е въпросът, който етиката се стреми да изясни.

Въпроса

С тази информация, която сега е на разположение, въпросът може да бъде разгледан отново: Какъв е смисълът на живота?

Тъй като концепциите, включени във философията, често са безнадеждно абстрактни и трудни за обсъждане накратко, ще бъде полезно да се илюстрират реалните последици от определени философски наклонности, когато се сблъскате с примери или ситуации, които разкриват философски основи.

Атеистичен възглед

Атеистична метафизика

Ако човек заключи, че няма Бог, това има дълбоки последици за целия му мироглед. Как може един атеист да отговори на въпроса „Какъв е смисълът на живота?“ Това може да е най-представителният отговор от един атеист:

За мен основната разлика между религиозните и атеистичните концепции за цел е, че атеистичната позиция оставя спецификата на индивидуалната цел на нас. Ние трябва да решим какво е важно за нас. Атеизмът не съдържа нарочно искания или консенси, нито налага някакво универсално значение. Няма атеистична, екзистенциална причина за цялото човешко съществуване.

— Шон Брийн, Атеистичната република

Този аргумент разкрива, че за ума на атеиста индивидът е автономен и избира своята собствена цел в живота.

Не е необходимо човек да бъде главен логик, за да види проблемите, които биха могли да възникнат с този мироглед. Ами ако някой реши да направи своя мисия да изкорени цялото или част от човечеството, за да запази природата?

Какви основания ще има да им се противопоставим? Ако човек не вярва в Бог, тогава изглежда, че няма причина да се оценява човешкият живот над живота на което и да е друго създание.

Освен това, какво ще стане, ако двама души изберат цел, която е взаимно изключваща се или противоречива? Без предварителното съществуване на божество може ли човек изобщо да има морално право на нещо, дори на собствения си живот? На какво основание?

Атеистите са склонни да нямат последователност в отговорите на тези теми. Защо един невярващ ще става от леглото сутрин? Защо да живея още един ден? Какви са крайните цели на невярващия в живота? Самоубийството неморално ли е? Неморално ли е убийството? Защо?

В опит да допринесат за известна последователност в дискусията, някои философи са подходили честно към тези въпроси.

Албер Камю беше най-забележителният привърженик на една философска школа, наречена „абсурдизъм“. Въпреки че е роден в римокатолическо семейство, Камю отхвърля тяхната религия и по-късно приема атеизма. Камю вярваше, че нищо няма значение. Той написа кратък роман, наречен „Чужденецът“, за да илюстрира философията си в живота на герой, изживял своите идеи.

Камю имаше няколко цели с тази работа, но една от най-важните за него беше да покаже, че неговата философия не може да бъде толерирана от общество, което жадува за по-голям или по-дълбок смисъл. Главният герой беше аморален и извърши както добри, така и лоши дела за другите в хода на романа.

В крайна сметка главният герой убива човек. Романът е двусмислен относно това дали това действие е убийство или самозащита, но за главния герой това нямаше значение, защото нямаше цел в живота.

Поради странния му възглед и пренебрежението му към намирането на смисъл в живота, съдът го определи като опасен за обществото, който трябва да е виновен. В крайна сметка той е предаден на смърт за престъплението, което те смятат за утежнено поради липса на видимо угризение на съвестта.

Самият Камю загина в автомобилна катастрофа, когато беше още млад, когато трезвомисленият му приятел загуби контрол над колата си по прав, сух и добре поддържан път, блъскайки се в дърво.

Атеистична епистемология

Често срещано опровержение на атеизма е да се посочи непоследователността във философията на атеиста и липсата на каквото и да е убедително извинение да се вярва на една истина пред други. Атеистите обикновено вярват в някаква версия на истината.

Въпросът е: защо? От къде идва? Най-разпространеният и убедителен отговор от атеистите е, че системата от вярвания произлиза от човешкия разум.

Ако Бог е просто агент, който се застъпва за някакъв универсален морал, тогава моралът съществува независимо от Бог и при достатъчно време хората биха могли да го открият чрез разсъждение. В този случай няма да имаме нужда от Бог — единствената роля на Бог би била да помогне за ускоряване на процеса на откриване. Бог би бил ненужен.

— Международният атеистичен алианс

Въпреки увереността в този отговор, човек трябва просто да продължи въпроса още една стъпка по-нататък и да попита: „Защо човешкият разум е стандартът за правилното?“ Как се правят тези решения?

В епистемологията на атеиста зейна дупка. Това свежда концепцията за Бог до проста помощ по неизбежния път към моралното откритие. Този цитат включва крещящ non sequitur – логическа заблуда, която се стреми да свърже заключение с предпоставка, която не се свързва естествено. Терминът буквално означава „не следва“.

В този случай твърдението е, че при достатъчно време човечеството би могло да открие морал, който съществува независимо от Бога. Защо? Това не е логично заключение. Това прави определени предположения относно силата на интуицията, които са неоправдани.

Тук няма отговори за това как се определя истината, освен апел към разума. Един атеист вероятно би казал, че християните са в подобно затруднение.

Защо Бог трябва да бъде висшата морална основа? Отговорът се крие в това как християнското разбиране за това кой е Бог, какъвто е, е разкрит в Писанията. Бог не е просто обект на поклонение за християнина; Той е Създателят и Поддръжникът на целия живот. Той е безспорният Цар на цялото творение. Волята му трябва да се спазва.

Атеистите обикновено приемат, че разумът не е съвършен, но твърдят, че той е най-добрият източник на истина, наличен в отсъствието на всезнаещо божество. Християнинът гледа на разума с дълбоко подозрение.

Това е начин, по който човешките същества отразяват Божията слава, но в грешно състояние разумът е нацепена тръстика, която пронизва ръката на човека, който се опира на нея твърде тежко.

Като се има предвид погрешната природа на човешкия разум, не е трудно да се разбере как абортите са били толкова приети в атеистичната общност.

Съвсем наскоро се появи феноменът „епистемология на позицията“. Тази идея е идентична с това, което се наричаше „морален релативизъм“.

От гледна точка на епистемологията, самоличността и опитът на индивида са главните фактори за определяне на истината. По този начин двама души с различни идентичности могат да имат уникални „истини“.

Въпреки че една жена може да тълкува ситуация, на която е свидетел, по различен начин от мъжа, фактите на събитието са независими от гледната точка на свидетелите, независимо от техния опит или гледна точка.

Истината съществува извън живия опит и е независима от него. Ако някой не вярва, че истината съществува извън хората, лесно е да разберем как епистемологията от гледна точка може да бъде жизнеспособно заключение.

АТЕСТИЧНА ЕТИКА

Така че моралът трябва да се отнася до това как хората са засегнати от човешките действия. Но кое е правилно и кое не? Някои действия изглеждат ясни. Би било извратено да се твърди, че къпането на дъщеря ви в акумулаторна киселина е морално правилно. Без съмнение бихме могли да измислим дълъг списък от действия, които са еднакво погрешни. Също така би било лесно да се направи списък с действия, които са недвусмислено добри.

Това е интересно твърдение, като се има предвид, че 87 процента от изповядващите атеисти вярват, че абортът е добре. Този аргумент се излага така, сякаш е очевиден. Няма етично основание за това твърдение при липсата на обективен източник на морал.

Много култури са подлагали малките си на ужасяващи ритуали, подобни на примера с киселинната баня на акумулатора, която се изхвърля като някаква невероятна хипербола.

Забележително е също, че дори това определение за морал се основава на падналия разум. Всъщност всички дефиниции в този цитат са извлечени от човешкия разум: човешки, афект, ясен, перверзен, еднакво, недвусмислено, добро.

Непоколебимата вяра в човешката интуиция обикновено се дължи на вярата в еволюцията. Много атеисти биха твърдят, че хората днес са морално по-добри, отколкото са били в дните на жертвоприношение на деца, поради нашия технологичен напредък. Очевидно е невярно да се прави това твърдение в епоха, която жертва милиони бебета под закрилата на светския закон.

Всъщност, на практика нито едно зло, завладяващо злото в цялото пътуване през човешката история, не е било изкоренено. Хората са също толкова изгубени, колкото и преди хиляди години. Човешкият разум е довел до население, което вярва, че мъжете могат да изберат да бъдат жени. Хората дори не могат да разберат коя баня да използват без помощ от външен източник на истина.

Има примери за атеистична етика, които са в съгласие с голяма част от това, което един теист би предложил. Платон предлага четири основни добродетели преди Христовото време: благоразумие, смелост, умереност и справедливост. Нищо в този списък не подлежи на възражение.

Бенджамин Франклин също състави известен списък с добродетели:

Умереност: Яжте до тъпота. Пийте не до надморска височина.

Мълчание: Не говорете, но това, което може да е от полза за другите или за себе си. Избягвайте дребни разговори.

Ред: Нека всичките ви неща имат своите места. Нека всяка част от вашия бизнес има своето време.

Резолюция: Решете да изпълнявате това, което трябва. Изпълнете безотказно това, което решите.

Пестеливост: Не правете разходи, освен да правите добро на другите или на себе си: т.е., не губете нищо.

Отрасъл: Не губете време. Бъдете винаги заети с нещо полезно. Изрежете всички ненужни действия.

Искреност: Не използвайте вредна измама. Мислете невинно и справедливо; и ако говорите, говорете съответно.

Справедливост: Не грешете, като наранявате или пропускате ползите, които са ваше задължение.

Умереност: Избягвайте крайностите. Въздържайте се да се възмущавате от нараняванията толкова много, колкото смятате, че заслужават.

Чистота: Не толерирайте нечистотата на тялото, дрехите или жилищата.

Спокойствие: Не се безпокойте за дреболии или при инциденти, обичайни или неизбежни.

Целомъдрие: Рядко използвайте венери, но за здраве или за потомство; никога до тъпота, слабост или нараняване на вашето или чуждо спокойствие или репутация.

Смирение: Подражавайте на Исус и Сократ.

Въпреки че първоначално тези списъци изглеждат възхитителни, те все още поставят въпроса как е била определена добродетелта. Какви са последствията от този списък на морала в действителност? Как би изглеждал светът, ако те бяха приети сред широка популация? Защо тези, а не други?

Освен това как трябва да се дефинират тези термини? Какво е „справедливост“? Как трябва да се практикува? Определението на Франклин за целомъдрие изглежда доста либерално. Как стигна до това заключение?

Библията обяснява, че Божият закон е написан в сърцата на хората и че всички хора имат активна съвест. Въпреки това това знание е достатъчно само за осъждане, но не и за спасение. Единствените ясни цели, които изглежда потвърждават атеистите, са постоянно да оправдават неверието си пред външни лица и да подкопават вярата на онези, които не са като тях.

Влиянието на атеистичната философия върху определянето на смисъла на живота

Изглежда, че атеистите нямат силен аргумент защо животът трябва да съществува. Няма трансцендентна точка в живота. Смъртта е неизбежност, на която не може да се устои или победи.

Това предсказуемо води до депресия. Целта е субективна и ефирна и умирането след живот, лишен от смисъл, е много реална възможност. Атеистите признават, че в редиците им има проблем със самоубийството.

Това се обяснява по различни начини, включително обвиняване на християните, че ги тормозят до самоубийство, за което изглежда няма други доказателства освен анекдоти от втора ръка.

За група, която се гордее с логиката, смъртта изглежда като логичен отговор на житейските борби и страдания, особено ако няма задгробен живот, който да разгледа.

Като се има предвид празната природа на атеистичния мироглед, абортът има пълен смисъл. Абортираните деца могат да бъдат изведени като „нежелани“, поне от майката. Нежеланите деца няма да имат добър живот. Затова е по-добре нежеланите деца изобщо да не са живели.

Майката, тъй като е в състояние да изрази самоопределение, е в състояние да осигури правото си да избере аборт вместо и срещу нероденото дете, което изобщо не може да протестира. Тук няма видимо зло за атеиста.

Християнски възглед

Християнска метафизика

Християнинът отговаря на метафизични въпроси чрез библейско разбиране за Бог. Вселената е създадена от Бог и служи на Неговите замисли.

Когато християнинът е изправен пред задачата да определи смисъла на живота, отговорът доста лесно се намира в Писанието. Смисълът на живота е да се прослави Бог. Усилията да се разбие смисълът на живота и да се разберат мистериите на тази концепция изглеждат странни и объркващи за някой, израснал с библейски мироглед.

Писанията отговарят как човек може да живее за Божията слава. Подчинението на Божиите заповеди го прославя. Покаянието от греха го прославя. Когато Бог спасява незаслужили грешници, Той е прославен. Дори осъждането на непокаяните носи слава на Бога.

Зависимостта от Бог за ежедневното осигуряване и сигурност го прославя. Всъщност всички неща трябва да носят слава на Бога. Когато християните са подложени на изпитание за смисъла на живота, те трябва само да си припомнят първия ред от Уестминстърския катехизис: „Да прославяме Бог и да Му се наслаждаваме завинаги“.

Християните често са оспорвани от възприеманата неспособност да се докаже съществуването на който и да е Бог, още по-малко на библейския Бог. Атеистите често се отказват в този момент, тъй като, без достатъчно доказателства, те не желаят да уговорят каквито и да било библейски истини, което означава, че няма обща основа за споделяне в дебата.

Количеството доказателства, необходими за доказване на съществуването на Бог на дадено лице, се определя най-вече от този индивид. Ако някой има причина да мрази Бог, той може да предпочете да не вярва в Неговото съществуване, въпреки убедителните доказателства.

Често срещано твърдение е, че атеистите избират да не вярват на Бог, защото чистият, неемоционален разум ги води до това заключение, основано на спокойно и внимателно разглеждане на известните факти.

В действителност атеистите често стават атеисти поради емоционални причини, като постфактум се впускат в стремеж да опровергаят съществуването на Бог. Някои се възмущават на Бог за предполагаем провал; може да са били грубо съгрешени от религиозни хора в миналото или не могат да примирят поведението на Бог с личния си стандарт за доброта.

Атеистите може да откажат да допуснат огромни количества доказателства, които да ги убедят в истинността на съществуването на Бог, но също така нямат способност да докажат, че Бог няма. Писанията съдържат много примери за срещи на Христос с онези, които наблюдават сензационно чудо, извършено от Исус в тяхно присъствие, но все още са скептични към претенциите Му за божественост.

Връщайки се към въпроса за целта на човека, християните определят човешкия живот по начина, по който го дефинира Библията: родените от човешки родители и създадени по Божи образ. Именно поради това определение християните са били най-гласните и последователни противници на аборта.

Християнска епистемология

Християнската епистемология също е доста проста. Истината съществува и може да бъде намерена в Писанията. За разлика от това, чистата човешка интуиция е погрешна в най-добрия случай и направо назад през повечето време. Еремия 17 казва, че „Сърцето е измамно повече от всичко и отчаяно болно; кой може да го разбере?”

Отговорът, разбира се, е, че никой не може да разбере сърцето, най-малко неговият собственик. Истината не може да бъде позната извън Исус Христос и служението на Светия Дух, което осветява текста на Писанието на онези, които стигат до него, търсейки отговори.

Докато Писанието е най-ясният и най-изчерпателен запис на истината, естественото откровение също разкрива някои истини за Бог. Естественото откровение не е достатъчно, за да доведе хората до върховната истина на вселената, която е Господството на Христос и Всемогъщото, безкрайно царуване на Бог Отец.

Това е очевидно, защото никой никога не се е натъквал на истината за това кой е Бог от наблюдение на Божието творение, защото Бог е свръхестествен. Неговото творение наистина отразява факта, че съществува Създател, но не може да доведе човек в интимна връзка с Бога.

Атеистите могат също да посочат „дилемата на Евтифро“ като начин да се заблуди християните в епистемологията. Дали това, което е морално добро, е заповядано от Бог, защото е морално добро, или е морално добро, защото е заповядано от Бог? Отговорът на това не е труден: и двете са верни.

Това е фалшива дилема. Християните приемат, че всичко, което Бог обяви за праведно, е морално правилно. Християните също така твърдят, че Бог никога няма да заповяда нещо, което е морално погрешно. Те не се изключват взаимно. Това е пример за неуспех на разсъжденията да достигнат до истинската истина.

В този случай логиката — която се отнася за цялата естествена сфера — се прилага към свръхестествено същество. Тъй като Бог е свръхестествен, логиката не се прилага към Него по същия начин, както към създадения ред.

Подобен пример за това е Божията тринитарна природа. Как може Бог да бъде едновременно „един“ и „трима“? При сътворените неща това не е възможно, но Бог е триединствен и християните приемат това, защото е ясно преподавано в Писанието, което е върховният източник на истината.

Дори истините, които изглеждат противоречащи на общото възприятие или една на друга, са верни. Привидните противоречия са само привидни. По-нататъшното проучване и течението на времето разкриват, че в крайна сметка те са последователни.

Тъй като християнският източник на истината е достъпен за всички и не се е променил от хиляди години, той е постоянно място за търсене на смисъл в живота.

Християнска етика

Светът е паднало място. Това понякога е причина да се съмняваме в Бога. Християните признават, че съществуването на злото и греха в света се дължи на това, че хората избират да грешат. За да знаят това, християните непременно трябва да имат начин да определят какво е грях.

Думата, която често се превежда като „грях“, може да се преведе и като „липсващ знак“. Християните разбират, че грехът не отговаря на Божия стандарт за поведение. Подобно на източника на християнската епистемология, съдията за всяко правилно поведение и практика е цялата Света Библия.

Християнската етика се основава на задълбочено изучаване на Писанието, което е достатъчно, за да отговори на всички морални въпроси. Докато атеистът може да се спъне в обяснението за неморалността на убийството, християнинът знае, че е погрешно, защото Божият закон го декларира.

Общи възражения срещу християнската етика

Типичен удар в християнската етика е да се посочи нейната възприемана непоследователност. Например, често чувано обвинение в някои кръгове е да се отбележи, че християните не се въздържат от ракообразни и понякога носят дрехи със смесени видове тъкани. И двете от тези действия са забранени в Стария завет.

Християните вярват, че Старият Завет е валиден, непогрешим и все още от съществено значение за християнската вяра и практика днес. Така че защо те не спазват много от неговите разпоредби днес? Отговорът се крие във факта, че Божият разкрит закон в Стария завет може да бъде разделен на три вида закони: съдебни, церемониални и морални.

Съдебните закони бяха предимно за правителството на нацията на Израел. Тъй като тази нация не съществува в същата форма, тези закони не са необходими, въпреки че принципите зад много от законите все още са ценни за изучаване и разбиране.

Церемониалните закони се отнасяха до отделните израилтяни и нацията като цяло, застанала пред Светия Бог. За да запазят това положение, те трябваше да спазват дълъг списък от обреди и церемонии, за да се придържат към взискателните Божии стандарти за святост.

Този тип закон в крайна сметка беше изпълнен от Исус Христос. Неговата смърт и възкресение отговарят на Божия стандарт за святост. На християните е позволено да влизат в присъствието на свят Бог не защото те са го заслужили, а защото Исус го е заслужил и го е дал на християните. Ритуалното пречистване е заменено с духовно пречистване.

Моралният закон на Бог съществува поради нравствения характер на Бога. Зависи от Неговото съществуване. Бог милостиво избра да разкрие изрично Своя морален закон на света, но дори и да избере да не направи това, човечеството пак щеше да бъде на куката за тези нарушения.

Кражбата е погрешна, защото Бог е суверен и осигурява нуждите на Своя народ. Желанието е погрешно по същата причина. Прелюбодейството е погрешно, защото замърсява картината на Христос и Неговата Църква, която бракът дава на човечеството, като същевременно се отклонява от Божия заявен замисъл за човешкия разцвет. Хомосексуалността е погрешна по същата причина.

Защо да обичаш другите? Защото Библията недвусмислено казва да се прави така. Убийството е погрешно, защото Бог е суверен над целия живот и смърт и защото присъдата на смъртта е единствено Негова.

Божият морален закон се нарушава чрез аборт. Бог дава живот. Бог дава бебета на родителите и те са отговорни за всяко решение, което вземат по отношение на грижата за това бебе.

Друго често срещано възражение срещу християнската етика е аргументът, че някои библейски диктати трябва да бъдат изоставени, защото светът се е отдалечил от тях. Това често се аргументира в полза на жените, проповядващи и приемащи хомосексуалността: „Павел пишеше писмата си в патриархално общество, така че знаеше, че църквите трябва да отразяват заобикалящата ги среда, за да спечелят новопокръстените.

Ето защо той забрани жените проповедници. Сега хората разбират, че жените могат да направят всичко, което мъжете могат да направят, така че е приемливо да се отхвърли учението на Павел по този въпрос.”

Защитата на хомосексуалността е по-сложна за богословските либерали, защото е включена в няколко от списъците на греховете на Павел. Много от греховете в списъка все още не са приемливи за света, така че е трудно да се премахне хомосексуалността от списъка без оправдание.

Сегашната тактика изглежда предефинира самия грях, за да обхване определен вид хомосексуалност, като същевременно предоставя пропуск към друг вид. Във войната тази маневра е известна като установяване на „базис“. Прави впечатление, че тези „списъци с вице“ в писмата на Павел често включват „убийство“.

Абортът е в същия клас като тези грехове и тече движение за нормализирането му и получаването на християнско приемане за него, използвайки същия аргумент, че смятането на аборта за грях просто не отразява реалността на съвременния свят.

На този аргумент трябва да се противопостави. Промяната на дефиницията на греховете е очевиден знак за желание да се заобиколи ясната разкрита воля на Бог чрез замъгляване на въпроса.

Какво общо има Йерусалим с Атина?

Тертулиан, църковен баща, изрече този риторичен въпрос, когато се опитваше да посочи, че християните не се нуждаят от нищо извън Христос, за да разберат всички концепции, съдържащи се във всички философии на земята. Самото християнство е философия.

Това е истинската философия. Ако Тертулиан е прав, трябва ли християните да прекарват времето си в изучаване на тази дисциплина? Може ли изучаването на философия да помогне на християните да достигнат до по-задълбочено познание за истината?

Философска полезност

Когато Павел проповядва в Атина по време на своето мисионерско пътуване през тази земя, той прави това в един от центровете на философски дискусии и обучение. Той е избрал това място отчасти, защото философите са били загрижени да получат отговори на въпроси, на които християнството може да отговори уникално.

Тяхната философия включваше много съображения за религията. Проповедта на Павел, открита в Деяния 17, се приема със смесица от интерес, вяра и неверие. Голяма част от интереса, който не достигаше истинската вяра, беше предизвикан от новостта на християнската философия за гръцкия ум.

Никой никога не е бил спасен от философията. Никой никога не е бил спасен без философия.

Философия и аборт

Човешките същества имат нужда техният свят да има по-дълбок смисъл. Всеки има нужда от нещо по-важно от себе си, за да бъде част от неговата реалност.

Когато се обсъжда абортът, цели философски мирогледи се сблъскват. Невъзможно е да се поддържа последователна християнска философия, докато се съгласяваш с аборта. Обратно, абортът е естествена последица от атеистичния философски мироглед.

Всеки на земята трябва да се съобразява с основните въпроси на живота, религията и реалността. Повечето хора не се вписват точно в дадена категория, така че е от полза за абортиста да използва философията като средство за влизане в смислени разговори, за да помогне за изясняване на морални въпроси като аборта.

Един поглед към американската култура разкрива, че тя е в конфликт със самата себе си. Много хора са категорично против абортите. Няколко са яростно за избор. Повечето хора са по средата и се борят да намерят философско оправдание за очертаване на морални линии за вида аборт, който може да бъде толериран.

Това се вижда от анкетите, които показват, че повечето американци са непоследователни в подкрепа на аборта, вярвайки, че зависи поне отчасти от съвкупността от обстоятелства.

Животът има смисъл. Не е произволно. Хората са създадени да прославят своя Създател, който е безкрайно достоен. Абортът винаги е грешен, защото Бог винаги е Бог. Неговият закон винаги е Негов закон.

Бог не е човек, за да лъже, или човешки син, за да промени решението си. Каза ли е и няма ли да го направи? Или той е говорил и няма ли да го изпълни? Числа 23:19

Точката на живота, вашият живот

Всеки, който чете тази статия, може да открие, че е бил изправен пред редица объркващи идеи и концепции. Ако не може да се различи друг смисъл от тази статия, тогава нека бъде това: Бог ви е направил да Го прославите и да Му се наслаждавате завинаги.

Бог е наблизо, защото изпрати Сина Си на земята, за да умре смъртта, която грешниците са заслужили, правейки начин на грешниците да бъдат в общение с Бога. Смисълът на живота е да приемете тази истина, да се обърнете от греха си и да поставите вярата си в Исус.

Това е същата причина, поради която Бог е направил вашите неродени деца. Господ има специално отношение към децата, сираците, вдовиците и тези, които са чужденци в чужди земи. Той ги обича и иска да бъдат защитени. Някои от най-ужасяващите наказания в Писанията постигат онези, които малтретират тези групи.

Може би, ако сте чели дотук, сте правили аборт или сте помогнали на други да си осигурят такъв. Знайте, че смъртта на Христос е достатъчна, за да покрие този грях. Можете да бъдете простени и да бъдете част от общност от вярващи, която ще ви подкрепя и ще демонстрира любовта на истинското семейство.

Ако обмисляте аборт, моля, свържете се със Запази Живот и говорете с някого за други възможности. Искаме да обичаме вас и вашето дете.