Абортът (е-книга) - Запази живот

От тук можете изтеглите електронен вариант на книгата Абортът от R.C. Sproul.

Предговор

През двадесетте години откакто тази книга-жалон беше издадена за първи път, в Белия дом живяха четирима различни президенти, във Върховния съд влязоха и излязоха седем съдии и Конгресът в Капитолия бе управляван от единадесет сесии.

Тези федерални магистрати се изправиха пред икономически възходи и спадове. Преживяха терористични атаки и войни в чужбина. Станаха очевидци на края на Студената война и на появата на злото Ал Кайда. Спориха за корпоративни и здравни реформи. Издържаха протести под формата на чаени партита, скандали в кампании, лични позори и политически провали. Бяха тормозени от всички страни от нарастващи искания, провалени очаквания, намаляващи ресурси и спадане на престижа.

Сред всичко изброено силата на темата за аборта да разделя остана постоянна. Многото и разнородни политически обрати в събитията през последните двадесет години не направиха нищо, за да смекчат разделението – още по-малко, да разрешат проблема. Ако не друго, разделението за аборта стана по-изговорено, по-язвително, по-непреодолимо. Докато се преодоляваше политическата безизходица по почти всеки друг проблем, на хоризонта по проблема с аборта не се вижда никакво сближаване.

Естествено проблемите не получиха особена помощ поради факта, че закриляната от политиците международна индустрия на абортите израсна до мултимилиарден индустриален комплекс. Използвайки своето значително богатство, човешки ресурси и влияние тази индустрия се доказа годна да си пробие път буквално във всяка част на съвременния живот. Днес тя играе стратегическа роля в сферата на здравните и социални услуги. Упражнява основното влияние върху образованието, осигурявайки мнозинството от материалите и програмите за сексуално образование, както в държавните, така и в частните училища. Тя оказва значително политическо влияние чрез лобиране, кампании, застъпничество и съдебни процеси. Включена е в издателската дейност, производството и разпространение на телевизионни продукти, законодателната активност, връзки с обществеността, чуждестранна помощ, консултации на психологически изследвания, създаване на политики за околната среда, социологическо планиране, демографски проучвания, фармакологично развитие, разпространение и продажба на противозачатъчни средства, масова реклама и предоставяне на юридически услуги на обществеността.

„Планирано родителство,“ най-старият, най-многоброен и най-добре организиран доставчик на аборти и услуги за контролиране на раждаемостта в света се превърна във влиятелен играч по всичките големи социални и политически проблеми на деня. От своето жалко възникване някъде в началото на ХХ в., когато оскъдната й дейност се състои в незаконни протести на неясно как събрани разпалени активисти и анархисти на задната алея на клиника в дрипав район на Бруклин, тя се разгръща драматично в конгломерат с програми и дейност в 134 страни на всички континенти.

Само в Съединените щати „Планирано родителство“ мобилизира над двадесет хиляди души персонал и доброволци на фронтовата линия на конфликтната и разяждаща битка за аборта. Днес тези миньони управляват над 150-те филиала на организацията и нейните почти хиляда клиники в почти всеки основен мегаполисен регион от източния до западния бряг на страната. Може да се похвали с национален офис в Ню Йорк, законодателен център във Вашингтон, регионални щабове в Атланта, Чикаго, Маями и Сан Франциско, филиали в 49 щата и окръг Колумбия и международни центрове в Лондон, Найроби, Банкок и Ню Делхи. С общ годишен бюджет – в това число на всичките си регионални, национални и международни филиали за услуги – от над един милиард долара, този фар на индустрията за аборти навярно е най-голямата и най-печеливша неправителствена организация в цялата история.

И сякаш това не е достатъчно, но и съвременната администрация на демократите във Вашингтон – подпомогната и облагодетелствана от контролирания от демократите Сенат и Камерата на представителите – е най-пламенният поддръжник на абортите в американската история. С поредица от директиви, срещи и промени в административните политики – да не споменаваме нейните 2 407 страници монолитно, партийно законодателство „за реформа в здравеопазването“, което премахна дългогодишната забрана на федералното финансиране на абортите в полза на далеч по-лесното прекатурване на правителствени постановления – индустрията за аборти регистрира повече печалби по време на краткото управление на тази администрация, отколкото през цялата си история взета заедно.

И така голямото разделение продължава. Въпреки очевидното си културно влияние, ненаситно дълбоките си корпоративни джобове и внимателно обмислените си усилия за връзки с обществеността, индустрията за аборти още не е надмогнала в битката за сърцата и умовете на повечето американци. Проведените през първата година от управлението на Обама проучвания на общественото мнение откриват, че по темата за аборта 51% от американците се определят „за живота“, докато само 42% твърдят, че са „за избора.“ Освен това само за пет години броят на американците, които искат абортът да стане по-труден за извършване, се покачва с 6%. През 2005 г. 59% от отговорилите са съгласни, че би било добре да се намалят абортите. Днес 65% заемат тази позиция. Друга анкета също така открива, че по-малко американци и по-малко поддръжници на живота са готови да правят компромис с аборта в търсене на „среден път.“ Естествено, подкрепата за компромисен вариант във връзка с аборта спада с 12 пункта сред консервативните и с 6 пункта сред всички американци. А според друга анкета 58% от американците твърдят, че в повечето случаи абортът е морално погрешен. Само 25% не са съгласни, останалите нямат мнение. Проучването показва, че жените подкрепят по-силно живота от мъжете – 64% от жените заявяват, че повечето аборти са морално погрешни, възглед, споделян от 51% от мъжете. Междувременно друго социологическо проучване показва, че мнозинството американци, 52%, мислят, че в Америка е твърде лесно да направиш аборт. Този дял е със 7% по-висок от преди две години, когато така мислят 45% от анкетираните.

И така защо изглежда, че огромната като Голиат подкрепа на аборта започва да се топи тъкмо, когато нейната власт и ресурси са достигнали своя апогей? Поне част от причината може би се крие в самата същност на индустрията за аборти – наред с неизбежните последствия, който го съпътстват. Помислете:

Макар провъзгласен от лобито на абортите за едновременно „безопасен и законен,“ вече е ясно, че абортът е само „законен.“ Усложненията след тази най-мащабно извършвана медицинска процедура в Америка днес, са цял легион. Те включват стерилитет – среща се при 25% от всички жени с аборти през втория триместър (между 13 и 28-ма гестационна седмица); кръвоизливи – при почти 10% от всички случаи се налага кръвопреливане; вирусен хепатит – среща се при 10% от всички получили кръвопреливане; емболия – получавана при 4% от всички случаи; разкъсване на шийката на матката; болест на възпаление на органите, разположени в таза; възпаление на половите органи; кардиореспираторен арест; остра бъбречна недостатъчност и съсиреци в амниотичната течност.
В резултат на тези странични усложнения жените в Америка наблюдават съществен ръст в разходите за здравни грижи. Докато средните разходи за нормалното поддържане на здравето при мъжете са нараснали с 12% през последните 15 години в резултат на инфлацията, средните разходи за жените се устремяват нагоре с цели 27%.
Порой от съдебни дела срещу медици за нескопосани аборти засили напрежението в индустрията, където и без това надвисва криза със застрахователната способност на сектора.
В същото време културното и политическо заклеймяване на доставчиците на аборти драстично намали броя на квалифицираните лекари, готови да работят за тях. В резултат много клиники са принудени да разчитат на не толкова добре подготвен персонал – практикуващи лекари и медицински сестри, най-често с неуспехи в частни кабинети и медицински институции.
Разкритията за умишлено потулени данни от изследвания на различни рискове при процедурата – особено във връзка с установената зависимост между аборта и рака на гърдата – повдигнаха нови въпроси за медицинската обективност и професионалната почтеност на индустрията.
Новите клинични данни, които разкриват сериозните опасности на другите форми на лечение, защитавани от индустрията – от вредните последствия на лекарството за аборт RU-486 и контрацептивната операция „Норплант“ до присъщите рискове и усложнения при употребата на вътрематочни противозачатъчни средства – повдигат въпроса за „институционалното шарлатанство на едро.“
Сянката над ятрогенното безхаберие на индустрията бе допълнително помрачена от ентусиазираната защита на ужасяващата хирургична процедура през втория триместър „разширяване и изваждане“ – по-популярна като D&X или „аборт чрез частично раждане.“
Освен това индустрията залага своята крехка репутация на терапевтичната полезност на две много опасни химични терапии – дългосрочната противозачатъчна инжекция Depo-Provera и абортиращата Methotrexate-Misoprostol. И двете лекарства представляват сериозна опасност за женското здраве според цяла поредица скорошни клинични изследвания.
Ужасяващи нови доказателства за варварското погазване на човешките права – в това число насилствени аборти, принудителни стерилизации и мъчително обезобразяване – изготвената от „Планирано родителство“ програма за населението в комунистически Китай хвърли злокобна сянка над безбройните и други международни дейности на индустрията, финансирани с държавни средства.
Не е изненадващо, че цензурирането на информация за жизнеспособни алтернативи на клиничните, образователни и хирургични услуги на индустрията за аборти, предизвика гнева на различни защитници на потребителите на здравни услуги.
Родителите, възмутени от насърчаващото безразборен секс съдържание на свързаните със сексуалното образование материали, кампаниите за запознаване със СПИН и проектите за защита на общността, изготвяни от индустрия за аборти, започнаха да организират усилия на обикновените хора за забрана на организации като „Планирано родителство“ в училищата, благотворителните мрежи и гражданските коалиции в общностите по цялата територия на Съединените щати.
Няколкото наказателни искове, заведени от индустрията за аборти – заведени в опит да се затворят агенции в защита на живота и кризисни центрове за бременни като алтернатива на аборта – започнаха да създават впечатлението, че организацията е по-загрижена за идеологическото налагане на своята програма, отколкото за здравето и доброто на своите клиенти.
Поредица от отрицателни пиар кампании, предприети от добре подкованото лоби за аборта – срещу консервативното общество като цяло и по-специално срещу консервативните християни – хвърли светлина върху нескромните цели на индустрията и установи стандарта за все по-яростната риторика и истеричен екстремизъм на движението за аборта.
Във Вашингтон започнаха да се формулират обвинения в конфликт на интереси във връзка с тесни връзки между определени федерални служители в миналото и настоящето и гласовити лобисти на индустрията на хълма Капитолия.
Отпорът срещу значително непопулярното законодателство за „здравна реформа,“ прокарано в началото на 2010-те не само доведе до подновена подкрепа за организациите, които защитават живота, кризисните центрове за бременни и за принципните политици, но и до нова подробна проверка на страховитата търговия с абортите. Новите призиви за прилагане на съществуващите закони и за въвеждане на по-строги такива не вещаят нищо хубаво за плановете за растеж и разширяване на индустрията.

Накратко казано, върху индустрията за аборти, нейния медицински персонал, дейци и изследователи, лобисти и администратори се стовариха скандал след скандал. В резултат нейната репутация на „тефлон“ започва да се изхабява, а „голямата илюзия“ – да губи своя блясък.

В резултат проницателният анализ на д-р Спроул в тази книга е актуален и необходим днес, какъвто беше и през последното десетилетие на ХХ век. Естествено той изтъква пътя към единствено възможното разрешение на този така дълбоко емоционален въпрос.

Някога в американската история беше изковано национално съгласие в защита на живота, бяха променени законите и животът беше опазен. Всъщност в началото на ХIХ век абортът е бил разрешен – макар и в незначителна степен – във всеки щат на Федерацията. До края на века навсякъде процедурата се криминализира.

Повечето законодателни промени стават в относително краткия период от двадесет и една години – между 1860 до 1880. За по-малко от две десетилетия християните успяват да привлекат враждебно настроени журналисти, противоречиви лекари, резервирани политици и дори радикални феминисти към каузата на майките с кризисна бременност и техните неродени деца. Жънат поразителен успех въпреки огромното богатство, власт и политически удари от страна на покълващата индустрия за аборти. Във време, когато нацията е разединена заради конфликта във връзка с неподчинението на закрепостените роби, разпространението на абортите и предизвикването на най-основните принципи на американската свобода, християните показват на думи и на дело, че всяко човешко същество е създадено по образа на Бога и затова животът му е свещен.

Популярната преса прави информацията за аборта достъпна за всеки средностатистически човек на улицата. Медицинските асоциации осведомяват лекарите за физическите рискове и моралните компромиси, присъщи на процедурата. Адвокати, политици и съдии изковават законовите ограничения, необходими за криминализиране на спекулата с абортите. Но именно църквата е катализатор и инициатор на изключително успешните усилия в защита на живота през ХIХ век.

Навярно не е учудващо, че силите на Америка през ХIХ в. в защита на живота казват не само „не“ на аборта; но и „да“ на жените в криза. Казват „да“ на бедните и отчаяните. Казват „да“ на обърканите и пострадалите. С една дума, те изпълняват дълга си да служат наред с дълга си да говорят.

Спасява се живот, възстановяват се семейства и мъжете и жените, които се посвещават на каузата за неприкосновения човешки живот, поставят забележителна основа за свободата на бъдещите поколения. Най-накрая Америка сякаш е готова да изпълни своето обещание – да бъде земя на свободните и родина на смелите.

Нека това да се случи отново. И нека Бог да благоволи да използва тази книга като средство да го осъществи – великото дело на църквата да стои твърдо за истината, справедливостта и милостта всред окаяния, грешен свят.

Джордж Грант

Франклин, щата Тенеси

януари 2010 г.